постоя̀нен, -нна, -нно, мн. -нни, прил.1. Който не се мени, който непрекъснато действа или се осъществява; неспирен. Левски имаше ръст среден,... лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Вазов. Той бе ловец и от постоянна мисъл за зайци лицето му бе добило заешка физиономия. Елин Пелин. Постоянни ветрове. 2. Който става често, който често се повтаря. Докато отначало предполагах, че скучае в Борово и на това отдаваха нейното постоянно идване при мене в дъскорезницата, не след дълго време трябваше да се убедя в противното. Кр. Велков. Той беше облечен в синьо сукнено пардесю и в черни панталони.... силно ожулени от постоянните пътувания на кон и движения. Вазов. || Който винаги извършва едно и също нещо; всякогашен. Малко по-късно, по обратния път откъм конака се зададе Камбер онбаши, който стоеше винаги пред вратата на каймакамина в конака и беше негов постоянен куриер. Дим. Талев. Никола не пропуща и да се похвали. Като посочва Илия за постоянен свидетел, той разказва страшни и поразителни случки из войната. Йовков. Постоянен посетител. 3. Който не е временен, който непрекъснато съществува; непроменлив. Сега в общинското читалище се направи постоянна сцена. Влайков. На постоянна работа съм вече. Постоянно местожителство. 4. Твърд във възгледите си, постъпките и делата си, верен на себе си, неизменчив. Той е човек с постоянен характер. Това е моето постоянно схващане. □ Постоянна величина (мат.) — величина, която има само едно значение, за разлика от променливата.
|