пострàдвам, -аш, несв.; пострàдам, -аш, св., непрех. 1. Претърпявам беда, нещастие. Работата стигаше до кавга, от която, разбира се, пострадваше пак Люцкан. Йовков. Няколко буци пръст и кирпичи полетяха към огъня и от тях без малко не пострадаха главите на старейшините. Ст. Загорчинов. 2. Разг. Обикн. за предмети — повреждам се, развалям се от болест, бедствие. Къщата на Сугаревци не бе пострадала много през въстанието и стопаните ѝ бързо я бяха поправили. Дим. Талев. Пострадало е зрението му. || Бивам нарушен, накърнен. Ще пострада пълнотата на изложението ни. Яворов. 3. Страдам малко или от време на време. Пострадаха няколко години, но сега са добре.
|