постъ̀пвам, -аш, несв.; постъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Извършвам нещо; действам. Тогава реши да дочака съмване в манастирския дол и утре да съобрази как да постъпи. Вазов. И Борис едва сега разбра колко тактично постъпва баща му, поставен между чука и наковалнята. Г. Караславов. Той живееше и постъпваше тъй, че неговото присъствие почти не се забелязваше. Йовков. 2. Приемат ме и започвам да работя, да изпълнявам, да участвам в нещо; зачислявам се (на служба, учение и под.). Той вложи всичката си енергия и направи всичко,... за да постъпи на служба. Елин Пелин. Най-голямото ѝ момче постъпваше вече в първо отделение. Г. Караславов. || Започвам служба, дежурство и под. Смяната постъпва в 6 часа. || Назначават ме за някакъв някъде. Може да желаеш да постъпиш учител? Вазов. 3. За документи, преписки молби и пр. — бивам подаден, пристигам на местоназначението си. Постъпило е заявление от един гражданин. || За пари, имущество — бивам предаден за да бъда в разпореждане на някого. Сумите постъпиха в банката.
|