посъбѝрам, -аш, несв.; посъберà, -èш, мин. св. посъбрàх, св., прех. Събирам малко, не всичко. После тук-там, като ги притискаше с ръка, посъбра и позаглади косите си. Йовков. Всичко това сега беше далеч и Матаке остави конете да вървят полека, за да си отдъхне и да посъбере мислите си. Йовков. И дърва гледай да посъбереш, докато се върна. Ем. Станев. Посъбрахме някой лев. посъбирам се, посъбера се страд.
|