пося̀гам, -аш, несв.; посèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Протягам ръка, лапа и пр., за да хвана или да взема нещо. Дядо Гено веднага посегна за емфието. Йовков. Четиримата приятели вдигнаха със стръв глави и почнаха да посягат с вилиците към чиниите. Елин Пелин. 2. Опитвам се. Друго говедо щом излезе с биволи, не се свърта на едно място — бяга и посяга да боде. И. Волен. 3. Разг. Обикн. с предл. на — бия, удрям някого. Баба Тръпка пак заговори: — Пък и посягат, мари, — на майки и бащи посягат... На, Стойчевата снаха била свекърва си! Хем с бухалката я била... Ц. Церковски. Не са такива момчетата, не си криви душата — недоволно каза стражарят. — Деца са те още, грехота е да посягаш на тях. М. Марчевски. 4. С предл. на — гавря се, безчестя. Не стига, че посегна на честта на сестра ми, а сега се мъчи да оплете в мрежите си и дъщеря ти. Да не са тръгнал сводник да му ставаш? К. Петканов. 5. С предлозите на или върху — заграбвам, обсебвам нещо чуждо: Трябваха пари... и аз дръзнах да посегна на твоите пари. Вазов. Той напусна работата си, започна да пие... Най-сетне посегна на чуждото, започна да краде. Йовков. Аз на такива хора, дето посягат на чуждия имот, зрънце не давам. А. Каралийчев. □ Посягам на живота си, посягам на себе си — самоубивам се.
|