пот, поттà, мн. няма, ж. Солена безцветна течност, която се отделя от подкожните жлези и минава през кожата на човек или животно. Руен се пот от челото му лееше, / и по космати гърди. Вазов. Ех, мой дядо, тежко време! Ралото се едвам влачи, / — и след него сееш семе — / пот от чело, град от очи! Ботев. Ручок дохожда и слънце — пламък / прежуря, пали дърво и камък; / а в пот възвряла гори снагата. Яворов. Пак ще се къпе в човешка пот майката земя. Елин Пелин. Студена пот. □ Кървава пот (прен.) — голяма мъка, страдания. Знаеш ли ти как се печелят парите?... — Селяните ги печелят с кървав пот и с мотиката в ръка. Каравелов. С пот на чело — с много мъка, с много труд.
|