потàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. 1. Който е скрит, потулен. Ден денувам — кътшца потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. Яворов. Потайно място. || Тайнствен, непознат. Мълчалив и потаен се издигаше насреща Балканът. Ем. Коралов. Една потайна сила като че го сграбчи и потегли назад. Йовков. 2. За човек — който крие мислите и чувствата си, който не е откровен, скрит. Стоян бързаше да отговаря и с радост разправяше, че най-лошите и най-потайните хора са Пендевци. К. Петканов. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. Ст. Загорчинов. 3. За време — през който всичко се е потаило; глух и тайнствен. Вън беше тихо и пусто; нищо не се обаждаше, жива душа не се мяркаше — сякаш цялото село беше измряло. Потайно време. И. Волен. Време е сега потайно, / грозна, невярна полунощ. П. Р. Славейков. В най-тихите и потайни часове на късните вечери... тя... слушаше прекрасни музикални късове. Г. Караславов. □ Потайна доба (нар., поет.) — късна нощ, когато всичко се е спотаило. Той, в доба потайна заварен на път, / детето си плахо притиска на гръд. П. П. Славейков.
|