потàйвам се, -аш се, несв.; потая̀ се, ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Крия се, не се обаждам, не се появявам; спотайвам се. Ще взема книгата, ще се потая някъде и чета, чета — само нощта ме откъсваше от страницата. Ст. Загорчинов. О, тази проклета нощ не беше като другите! Нещо страшно се потайваше в тишината и мрака. Г. Райчев. Люцкане, чуваш ли? Цветана сигурно ти е пратила нещо. Потайваш се сега, дяволе! Йовков. 2. Замлъквам, утихвам. Бодрата есенна вечер притвори закъснелите стада... Всичко се потаи за сън. Ст. Ц. Даскалов. Далече някъде засвири неопитно овчарче и запя.... После всичко се потаи. Елин Пелин.
|