потàпям, -яш, несв.; потопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Потопявам. 2. Прен. За настроение, чувство и пр. — унасям, пренасям, увличам. Свирнята на Великан го потапяше в някакво сладко блаженство. Йовков. Да раздвоиш две сърца, да потопиш в мъка два живота за тебе е толкова лесно, колкото е било да отнемеш живота на деспот Светослава и на толкова души. Вазов. Потопи ме в копнежа си нежен, / дето няма ни скръб, ни борба! Хр. Ясенов. Гъста, ледена и удушлива мъгла... потапя целия град в мрака на един зловещ и мистичен хаос. Йовков. потапям се, потопя се възвр. и страд. Шумът, който чу Иван, беше от весла. Като че весла се потапяха във водата и после леко отплискваха при изваждането. П. Спасов. Петьо се потапяше на дъното, плъзгаше се по гръб, удряше по водата с ръце и с крака, докато се умори. Хар. Русев. □ Потапям в кръв — потушавам жестоко.
|