потвърждàвам, -аш, несв.; потвърдя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Казвам, твърдя, че нещо е вярно, че е истина. Левашки замълча и по всичко се виждаше, че той нищо не искаше да потвърди, но и нищо не отричаше. Йовков. И всички селяни потвърждаваха тия думи. Влайков. Двамата земляци се слушаха и, щом единият кажеше нещо, другият веднага потвърждаваше. Ив. Хаджимарчев. 2. Съгласявам се с нещо; одобрявам. Потвърждавам правилността на искането му. 3. Доказвам със съществуването си, че нещо е вярно, че е истина. Всичките известия потвърждават това. Вазов. Тодор потвърждаваше с безразличието си това, което Митруш беше казал. Д. Добревски. Всички улики потвърждават, че е извършено престъпление. 4. Узаконявам, давам законна сила на решение, присъда и др. потвърждавам се, потвърдя се страд.
|