потèглям, -яш, несв.; потèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Тегля, дърпам леко или от време на време. Ще черпиш, то се знае, — каза Вълчан и глезено потегли Чумака за единия мустак. Йовков. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените, да се спре и да потегли за ушите някой босоног хлапак. Йовков. || Смуквам малко. А Харалан потегли спокойно от цигарата си, погледна запъхтяната кобила и ласкаво я погали по челото. А. Гуляшки. 2. Търпя, тегля, страдам известно време. То ще ѝ мине... — Ще ѝ мине, ами малко ще потегли. Влайков. 3. Започвам да тегля, да дърпам. Една потайна сила като че го сграбчи и потегли назад. Йовков. Иван откачи цигулката си от оня гвоздей, дето е до камината — той все там си я държеше — и потегли лъка по струните. А. Каралийчев. 4. Тръгвам за някъде; отправям се. По-късно цялата тълпа войници се строи на взводове и потегли през Витоша за София. К. Петканов. Коларят, изгубил търпение, извика няколко пъти, след туй шибна конете и колата потегли. Йовков. Тогава и Кина и Радулчо потеглиха към село. Вазов. потеглям се, потегля се страд.
|