пòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се е изпотил. Селямсъзът си отри с шапката потното чело и продължи. Вазов. Веднага се облечи!... Потен си, ще настинеш. Дим. Ангелов. 2. Който е намокрен, напоен с пот. И по потната риза на гърба му се лепят на рояк малки лъскави мушички. Елин Пелин. 3. Който е покрит с дребни капчици от пара, изпарение. Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони, / помежду вековни и потни стени, / гниеха два брата, в окови два роба. Вазов. Потно стъкло. 4. Който е от пот. По темето на болярина изскочиха няколко нови потни капки. Той се замисли. Ст. Загорчинов. □ Потни жлези (анатом.) — жлези в тялото на човек или животно, които отделят пот.
|