потèря ж. Въоръжена група от лица, която преследва някого. Огнянов деня се промъкваше в горите и букаците, спеше в корубите на дърветата, като звяр, за да го не видят потерите, а нощя пътуваше из тъмнините и пущинаците. Вазов. Но веднъж, тъкмо когато се мислеше най-сигурен, видя се подгонен от потеря. Йовков.
|