потѝр м. (нгр.). 1. Църк. Метална чаша за причастие. Като че ли неговата ръка поддържаше потир с причастие, от който той, като първожрец, щеше да причасти своите властелини и войводи за дълъг живот и честито царуване. Ст. Загорчинов. 2. Поет. Метална чаша. За утре щедро ми обричаш / нектар във сребърни потири. Дебелянов.
|