потѝскам, -аш, несв.; потѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. потѝснат, св., прех. 1. Потискам нещо с тежестта си. Душата ми прилича на къщата на баба Марга — въздъхва Харитина. — От всички страни вее хлад и дълбок сняг е потиснал покрива. А. Каменова. 2. Прен. Притеснявам някого, не му давам възможност да живее свободно: угнетявам. В новата държава всички ще бъдат свободни. Като патихме толкова време, цели векове, ние никого няма да потискаме. Дим. Талев. Не жената мразя, а царицата, Мария Палеологовка, която е заграбила властта и потиска народа. Вазов. 3. Прен. Създавам у някого тежко настроение; угнетявам. От известно време тя чувствуваше как мъката от ден на ден я потиска все по-силно. М. Марчевски. Но свиренето на нощния вятър, мъртвешките звукове и тишината на вилата продължаваха да я потискат. Дим. Димов. Непозната мъка изпълва и потиска душата ми. Влайков. 4. Прен. Заглушавам съзнателно някакво чувство или външен израз на чувства в себе си. И тя побърза да спре първите думи, които дойдоха на устните ѝ, да заглуши, да потисне бликналия изведнъж гняв в сърцето ѝ. Дим. Талев. потискам се, потисна се страд.
|