потòк, мн. -ци, м. 1. Малка бързотечна рекичка; ручей, вада. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. Яворов. В гората беше влажно, всеки поток беше се превърнал в мътна и буйна река, която трябваше да се гази. Йовков. Ранна зазори зора, / и събуждат се потоци / в разведрената гора. П. П. Славейков. 2. Прен. Непрекъснато движение на нещо в голямо количество. Вечер около бронзовата статуя непрекъснато се струи потокът на многобройна тълпа. Йовков. Николина плачеше, както плачат малките деца; раззинваше широко уста и плачеше с глас; откъсваха се несвързани думи, от очите ѝ бликаха потоци сълзи. Г. Райчев.
|