потòн м. 1. Горната, вътрешна страна на стая или на друго помещение; таван. Стаята беше с голи издраскани стени, с нисък потон и с прозорче към пътя. Вазов. Сянката на мама порасна и от стената се проточи до сред потона. Дора Габе. 2. Диал. Таванско помещение. В това време и Бързобегунек се намирал на потона. Вазов. 3. Диал. Под на помещение. Стените ѝ са измазани с бяла глина, а потонът — с пръст. Влайков.
|