потòп, мн. няма, м. 1. Според библейската легенда — голямо наводнение, което заляло цялата земя. От времето на потопа. 2. Голямо наводнение. Потоп да стане, до моята кула няма да се качи. Вазов. 3. Прен. Поет. Огромно количество от нещо, което залива, разлива се. Подаде се слънцето и заля всичко с потоп светлина; природата блесна в най-ясна зеленина. Вазов. А, надсмогнал студената бездна / и вълните на кървав потоп, аз повдигам десница железни / и велик съм, защото бях роб. Смирненски. □ От преди потопа — много стар; допотопен. След мене и потоп — да става каквото ще след мене.
|