потопя̀вам, -аш, несв.; потопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям нещо или някого да потъне във вода, в течност; потапям. Кондо мълчеше, или се обаждаше само когато трябваше да сгълчи някое от децата, задето не потопяваха хапката си в края на паницата. Д. Немиров. Сам Йордан хареса работата си, огледа желязото отсам-оттатък, потопи го в коритото и някак нехайно го запрати настрана. Йовков. Преди да нагази във водата, тя свали кобилицата с платната, наведе се и потопи белите си ръце. К. Петканов. 2. За вода — заливам, наводнявам. Княжевската река е преляла и потопила цял Ючбунар. Вазов. В стаичката насреща... гореше пръстено кандило. Полумрак е потопил топлия кът. А. Каралийчев. 3. За кораб, плавателен съд и под. — правя да потъне. Тръгнали хора да заробват, бомби върху черкви и болници пускат, кораби с деца потопяват. И. Волен. 4. Прен. За чувства, настроения — напълно задоволявам, унасям. Тихото движение на водата, и самотията, която царствува около ти, потопяват те в сладка мечтателност. Вазов. потопявам се, потопя се възвр. и страд. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският стига до Раков вир,... съблича се и бавно се потопява в хладката вода. Чудомир.
|