потрепèрвам, -аш, несв.; потрепèря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да треперя; затрепервам. Бедните жени и бабички чакаха до вечерта с памук в ушите да заечи въздухът и потреперят стъклата от гърма. Вазов. 2. Треперя от време на време. Горкото животно, прибрало нозете си наблизо, потреперваше, сякаш го шибаше студена зимна лапавица. Йовков. Той потреперваше, впил очи в мечката. Вазов. Леко допрените о козирката на фуражката му пръсти потреперваха. К. Ламбрев.
|