потрèпквам, -аш, несв.; потрèпкам, -аш, св., непрех. Трепкам малко или от време на време. Застанали до самия край на стрехата (косовете), потрепкват с криле и пеят. Йовков. Борис се раздвижи. Той позна майка си още като потрепнаха клепките му и бързо протегна ръце към нея: — Майчице! Дим. Талев.
|