потрòпвам, -аш, несв.; потрòпам, -аш, св., непрех. Тропам малко или от време на време. Огнянов се спря при голямата манастирска порта и потропа. Вазов. Командирът потропа с молива си по масата, после се обърна към Стоян. Вежинов. Сбере ли на дълга трапеза челяд, тя сеща, че го няма, потропа ли някой на врати, бързо надзърта — не е ли той. П. Ю. Тодоров.
|