потрошàвам, -аш, несв.; потрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Троша много неща; изпочупвам. Варай, мале, варай, мила мале, / либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер поки-нало, / от ръце ми гримни потрошило. К. Христов. Градушката потроши стъклата. 2. Прен. Изразходвам, изхарчвам много пари. Луди хора думаше Кривицата на бай Рожена, — що пара потрошиха. А. Каралийчев. Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки. потрошавам се, потроша се страд.
|