потръ̀гвам, -аш, несв.; потръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Почвам да вървя, тръгвам малко. Еньо свали шапка..., пи вода от белия медник и погледна Цвета. Тя потръгна да си върви, но Еньо не пусна кобилицата. Елин Пелин. Трябва да се дири стая и огън, — добави високият момък, като потръгна към входа на механата. Влайков. Чичо Върбан уж да ги изпрати до пътя и — ту потръгваше, ту се спираше. И. Волен. 2. Прен. Само 3 л. Тръгвам добре, започвам да вървя сполучливо. Веселбата потръгна веднага, защото в кръчмата се случи и Петър Чубрата. Йовков. В началото потръгна добре. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Дим. Талев. Потръгнаха му работите. 3. безл. С кратките дат. форми на личн. местоим. или със същ. и предл. на — започва да ми върви, започвам да имам успех. Но нека да ни е живичко и да расте — рече Панко за утешение. А докато порасне и завърши трети клас, може да ни потръгне. Дим. Ангелов.
|