потъ̀вам, -аш, несв.; потъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Пропадам, спускам се под повърхността на вода или на течност. Конете нагазиха в поройната вода и потънаха до корема. Вазов. Ледът внезапно се продъни и еленът потъна до гърди в студената вода на вира. Ем. Станев. Струва ми се, че потъвам в някакво нечисто блато. Елин Пелин. Камъкът потъва във водата. || Хлътвам напълно или отчасти в нещо сипкаво, меко и под. Нозете им потъват в нажежения пясък. Св. Минков. Вълкът скочи и потъна в снега. Главата му потъна във възглавницата. 2. Прен. Ставам невидим, незабележим, загубвам се в пространството поради отдалеченост, тъмнина и пр. Някъде се вижда път, забелее се, извие се и потъне в полето, като змия. Йовков. Ясният месец зад облак потъна, / вихър налетя, дървета прегъна. П. П Славейков. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака. Елин Пелин. 3. Прен. Изчезвам напълно; загубвам се. Една дъщеря имаше, но тя още малка беше дадена слугиня в града. Там порасна тя и потъна някъде... Разправяха, че тръгнала по лош път. Елин Пелин. Пари, пари в сандъче си имал старецът и един ден потънали някъде... Кой ги е откраднал?! Сигурно е ратаят. Кр. Григоров. Хайде ма, Цено, къде потъна? Г. Райчев. 4. Прен. В съчет. с отвл. същ. — изпадам всецяло, напълно в състоянието или положението, изразено със съществителното; погълнат съм, отрупан съм. Душко потъна в щастливи мисли. Елин Пелин. Матей Матов потъна в мечти. Вятърната мелница му се представяше като врата на рая, откъдето щеше да влезе в новия живот, живот на охолство и изобилие. Л. Стоянов. През деня, ако беше сита, тя (златката) потъваше в сладък сън. Ем. Станев. 5. Прен. Облян съм в нещо, покрит съм цял от нещо. Жив е той, жив е! Там на Балкана, / потънал в кърви, лежи и пъшка / юнак с дълбока на гърди рана. Ботев. Бях потънал в пот, но не усещах нито горещината, нито тежката торба на гърба си. Ем. Станев. Най-после, потънали в пяна, те се умориха. Йовков. Войниците стояха на пътя, капнали от умора, потънали в прах, раниците, торбите, паласките по тях висяха отпуснати, натежали. Дим. Талев. □ Потъвам в земята (разг.) — напълно изчезвам. Потъвам в земята от срам (разг.) — много се засрамвам. Потънал съм в дългове (разг.) — имам много, големи дългове. Потънали са му гемиите (разг.) — много е угрижен и умислен.
|