потъкмя̀вам, -аш. несв.; потъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Тъкмя малко; стъкмявам. На другия ден събраха всичко реквизирано, потъкмиха го и презнощ наредени от общината хора откараха кервана в окръжния град. И. Волен. потъкмявам се, потъкмя се възвр. и страд.
|