|
потъмня̀вам1, -аш, несв.; потъмнèя, - èеш, мин. св. потъмня̀х, прич. мин. св. деят. потъмня̀л, -а, -о, мн. потъмнèли, св., непрех. 1. Ставам тъмен. Една вечер месецът, както беше се издигнал бял и чист, изведнъж потъмня и стана червен като кръв. Йовков. Плахи звездици в небо потъмняха; / рано без време петлите пропяха. П. П. Славейков. Лесът потъмняваше постепенно и дърветата се губеха. Ст. Загорчинов. 2. Прен. За лице — помрачавам се, добивам мрачен, болезнен вид. Завистта заяде сърцето му като змия. Лицето му потъмня още повече и той се повърна към воденицата. Йовков. Старецът потъмня от скръб, задето го лишаваха от свободата му. Ив. Хаджимарчев. 3. Спец. За гласни, които не са под ударение — губя яснотата си; редуцирам се. Когато гласните не са под ударение, те потъмняват.
потъмня̀вам2, -аш, несв.; потъмня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Помрачавам. Мълвата потъмняваше чистия ѝ образ. Дим. Талев. Дали защото болестта беше потъмнила разума му,... или пък поради някои други причини, но той мина с колата си по същата черта, отгдето преди малко беше минал и Токмакчията. Йовков.
|