потъ̀пквам, -аш, несв.; потъ̀пча, -иш, мин. св. потъ̀пках, св., прех. 1. Стъпквам, сгазвам. Но ето че се зададе бивол... Той нагази из полето, / и безпощадно гордите две цветица потъпка! Михайловски. 2. Прен. Потушавам. Ако... ти срещнеш на пътя си народа и поискаш с помощта на враговете му да го потъпчеш, тогава аз съм твой враг. В. Друмев. Априлското въстание е било потъпкано жестоко. || Задушавам, смазвам нещо. Властолюбието е такъв демон, щото накарва човека да потъпква и най-светото нещо. В. Друмев. 3. Не зачитам нещо; пренебрегвам, преставам да държа на нещо. Няма ли да я упрекнат, че е потъпкала паметта на Стойка? Г. Караславов. Нали тя потъпка съпружеска клетва, напусна къщата си. Г. Райчев. 4. Разг. Потулвам, премълчавам; скривам нещо. Кметът и Прангата бързаха да потъпчат тоя въпрос. Влайков. потъпквам се, потъпча се страд.
|