|
потъ̀рсвам1, -аш, несв.; потъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Търся кратко време. Това момче се е уплашило и скрило някъде, тряба да го потърсим. Вазов. Дядо Гено се усмихна съжалително, потърси енфието си. Йовков. потърсвам се, потърся се страд.
потъ̀рсвам2, -аш, несв.; потъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Тръсвам леко, тръсвам малко; потръсвам. Кое-как освободиха му главата от тенекията и, като потърсваше ту едното си, ту другото си ухо, кучето избяга надалеч. Йовков.
потъ̀рсвам се, -аш се, несв.; потъ̀рся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Повдига ми се, повръща ми се от силна погнуса. И ловяха там жаби. Пържеха и ядяха задните им крачка. Людете от Преспа се потърсваха от тоя им лов и взеха да им викат: — Жабарите! Дим. Талев. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Дим. Ангелов. 2. Отвращавам се, погнусявам се от дела, постъпки и др. Кабзата приемаше тия ухажвания с погнуса, като че гъсеници лазеха в душата му — така се потърсваше от вниманието и приказките на бившите ведровски първенци! А. Гуляшки.
|