поỳка ж. 1. Съвет, наставление. Някого ще нахока, задето сам си е докарал тая беля, другиму пък ще поука да даде и на ум ще го научи. Влайков. Мнозина от въстаниците тук бяха стари, опитни бойци, та нямаше нужда от поуки и команди. Дим. Талев. Бащина поука синова сполука. Погов. 2. Извод, заключение въз основа на факти, дела, които служат за урок; напътствие. Трябва да накажем няколко души и тъй да ги накажем, че и за другите да бъде поука. М. Марчевски.
|