поуморя̀вам, -аш, несв.; поуморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Уморявам малко. Поуморих добитъка. поуморявам се, поуморя се непрех. Никола беше се поуморил от пеене и в началото не даде ухо на разговора. Величков. Поуморя ли се, изтегна се малко на кревата, та си почина. Влайков.
|