поуспокоя̀вам, -аш, несв.; поуспокоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Успокоявам малко. Пътят най-сетне се очисти и Йоан Александър, като поуспокои изплашеното момче, даде знак за тръгване. Ст. Загорчинов. поуспокоявам се, поуспокоя се възвр. и страд. Поуспокояваше се, речеше да каже нещо... и пак дигаше престилката си да бърше сълзите си. Йовков. Поотпочинахме си и се поуспокоихме.
|