поутѝхвам, -аш, несв.; поутѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Утихвам малко или от време на време. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Йовков. Най-сетне морето поутихна, слънце изгря, всички се развеселиха. Ал. Константинов.
|