похабèн, -а, -о, прил. Който е развален, повреден, който вече не може да се използва. Изглеждаше, че ножчето на самобръсначката беше отдавна похабено. А. Гуляшки. Виждаха се около петдесет-шестдесет мъже, жени, деца, които работеха като мрави, ходеха насам-натам в шарените си, ала отдавна похабени, раздърпани руби. Дим. Талев. Тя погледна умолително грозното и похабено лице на Макс. Дим. Димов.
|