похабя̀вам, аш, несв.; похабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям нещо да стане негодно — обикн. поради невнимание. И като намери стара Тоньова тетрадка, Станка започна да разучава чуждите букви и да ги рисува... Още два дена се мъчи тя, похаби три плика, но на четвъртия успя. Г. Караславов. || Прен. Изразходвам, прахосвам напразно. Колко сълзи похабиха да чукат чакъл за мостовете. Г. Караславов. 2. Прен. Развращавам, разстройвам, развалям. Расте при домашни обстоятелства, които в нашия живот... могат само да похабят едно дете. Яворов. Мома като капка, здрава и работлива, пъргава и схватлива, а я похабиха, изостана, и сега ни натук, ни натам. Г. Караславов. похабявам се, похабя се страд.
|