похвàла ж. Изтъкване на достойнства, добри качества или заслуги на някого. Ама Цвета — бива си я хубава мома! —... Хареса я, а? — попита, възбуден от похвалите, но все пак сдържано Еньо. Елин Пелин. И в тия погледи, устремени в нея, имаше и радост, и учудване, и похвала. Йовков. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените. Вазов.
|