похвàщам, -аш, несв.; похвàна -еш. мин. св. -ах, прич. мин. страд. похвàнат, св., прех. 1. Хващам леко или за кратко време. Пред него... лежеше червена папиросена кутийка. Той я похвана с два пръста. Г. Караславов. 2. Разг. Имам навик да крада. Пазете се от нея, че тя похваща. похващам се, похвана се възвр., страд. и взаим. □ Не похващам (нищо, работа) — не работя. По цели дни той не похваща нищо;... влачи се из кръчмите. Елин Пелин. Сарандовица пак стоеше на тезгяха, но не похващаше нищо. Йовков.
|