похвърчàвам, -аш, несв.; похвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Хвърча малко или от време на време. Идете да похвърчите! Идете да се поразходите! — каза чичо Митуш и проследи с очи гълъбите. Йовков.