похлòпвам, -аш, несв.; похлòпам, -аш, св., непрех. Хлопам малко или от време на време. Янко се покачи на пръсти и почука тихичко... Никой не се обади. Той похлопа малко по-силно. Ем. Коралов. А и вътре някой току похлопваше, като разместваше сандъци или кой знае какво друго. Орлин Василев. Работеше из тютюневите складове... После дойде кризата... Нея никъде я не рачеха. Повъртя се тя, похлопа тук, похлопа там, и замина за Пловдив. Г. Караславов. Тук похлопаха, там попитаха, но навсякъде им отговаряха, че за всеки занаят трябва наука, време и търпение. А. Каралийчев.
|