похлупàк, мн. -ци, м. Подвижна горна част от съд като тенджера, гърне и под., с която се покрива отворът му; капак. Върху зачервената плоча къкреха и пускаха пара през похлупаците си две големи... тенджери. А. Гуляшки. □ На всяко гърне похлупак — за човек, който се меси във всичко. Търколила се тенджерата, та си намерила похлупака (погов.) — намерил си другар със същите недостатъци.
|