похлỳпвам, -аш, несв.; похлỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам, закривам отвор на съд с похлупак; захлупвам. Похлупи тенджерата. || Закривам, поставям нещо под обърнат съд; захлупвам. Едно дете..., като видя пчелата, взе една стъклена чаша и я похлупи. Елин Пелин. 2. Слагам, обръщам съд с отвора надолу; захлупвам. Изми чашите и ги похлупи да се изцедят. 3. Закривам лице, очи, обикн. с длани. Плачът я задави и тя похлупи лице на възглавницата. Г. Райчев. Тя се спря, ахна и похлупи с длани очите си. Г. Караславов. похлупвам се, похлупя се страд.
|