пòход м. 1. Придвижване на войска от едно място на друго, обикн. за изпълнение на бойна задача. След един час поделението тръгна в поход. Вежинов. 2. Военни действия против някого. Калоян воюва, почивка не прави: поход след поход и война след война. Вазов. 3. Прен. Организирано движение за борба с нещо или против някого. Все по това време дружеството предприе и похода си против пиянството. Йовков. 4. Пътешествие при спортуване с определена цел. Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях от разни съсловия и възрасти, стегнати за поход... закрачват пътниците. Ал. Константинов. Туристически поход. Гребен поход.
|