поцъ̀квам, -аш, несв.; поцъ̀кам, -аш, св., непрех. Цъкам малко или от време на време. Гледай ти! — завъртя глава човекът и зацъка с език от учудване... Мъжът поцъка още малко, после махна с ръка като при внезапно взето решение. Дим. Ангелов.