пòчва ж. 1. Горният пласт на земята, на който виреят растенията. Измокрената от дъжда почва не ни позволи да вечеряме под открито небе. Вазов. Шосето навлезе в хълмиста местност с червеникава песъчлива почва. Дим. Димов. Камениста почва. Плодородна почва. 2. Само ед. Прен. Книж. Основа, опора, среда. Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да го оттръгне от родната му почва. Ал. Константинов. Стоя на здрава почва. Губя почва. На местна почва. 3. Само ед. Прен. Книж. Основа, причина. Заболяване на нервни почва.
|