пòчвам, -аш, несв.; пòчна, -еш, мин. св. пòчнах, прич. мин. страд. пòчнат, св., прех. 1. Пристъпвам към някаква работа; дейност; захващам, започвам, начевам. Кажи ми, Сивушке слабушке, какво ти стана? — заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. Елин Пелин. Поведоха ни по няколко души към входа и почнаха да ни връзват. Величков. || Поставям начало на нещо; захващам нещо. Димитър току-що беше свършил една приказка и сега щеше да почва втора. Йовков. Когато почваше жетва, в къщата на Гераците настъпваше усилена работа. Елин Пелин. 2. Изпадам в ново състояние. Животворящата и бъблива селска речица... от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болест. Елин Пелин. 3. Само 3 л. Имам начало. Да се не вдадеме на турските орди! — / И гърмежът почна и боят със гнев / подзе своя страшен и гробен напев. Вазов. Селското вълнение бе почнало от преди месец. А. Страшимиров. Огнянов забележи, че той се спря тъкмо там, от дето почваше пътеката. Вазов. На това място... се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора всеки ден, като почнеш от април, та чак до края па август. Елин Пелин. почвам се, почна се страд.
|