почерня̀вам, -аш, несв.; почернèя, -èеш, мин. св., почерня̀х, прич. мин. св. деят. почерня̀л, -а, -о, мн. почернèли, св., непрех. 1. Ставам черен. Изпекло я слънцето, почерняла. Йовков. Лесът почерня, погрозня. Вазов. || Обр. Изглеждам черен от насъбрани, натрупани люде, птици и др. Големият мегдан... беше почернял от свят. Величков. Колко много бяха (птичетата), на облаци, на облаци — небето почерня. Йовков. 2. Прен. Диал. Съсипвам се от голяма мъка, скръб. Отиде си момчето, погребахме го завчера… За нея (майката) и аз искам да ти кажа. Изгоря… Почерня. Топи се като восък на огън всеки ден. Дим. Талев.
|