пòчетен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който заслужава или се ползва с почит. Даже тая заран той учуден срещна намръщения поглед на някои почетни старци. Вазов. Почетен гост. 2. Който е избран в знак на почит, уважение. Почетен председател. Почетен президиум. Почетен гражданин. 3. Който служи за проява, израз на почит. Почетна рота. Почетно звание. Почетна значка. □ На почетно разстояние (книж.) — на сравнително голямо разстояние. Почетна длъжност — неплатена длъжност, която се дава като израз на почит към някого.
|