почѝвам, -аш, несв.; почѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да работя, да действам, за да възстановя силите си. И днес да поработим, па утре е празник: цял ден ще си почивате. Елин Пелин. Той наметна тежкия си кожух, седна да си почине и запуши. Йовков. 2. Не се занимавам с редовната си работа, не работя известно време, за да се отморя. И кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за да си почива. Вазов. Много си отслабнал. Трябва да си починеш вече. Йовков. Аз се чувствувах уморен и заради това взех си едномесечен отпуск с намерение да си почина... из планините на Швейцария. Вазов. 3. Прен. Умрял съм, лежа мъртъв, погребан съм. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земя. Вазов. Мирно мъртвите почиват, / живите да работят. П. Р. Славейков. 4. Само св. Умирам. Дядо ми почина преди една година. □ Почива върху нещо (книж.) — създаден е, изграден е въз основа на някакви принципи, схващания.
|