почѝвка ж. 1. Възстановяване на силите след умора; почиване, отмора, отдих. Подир три часа ход от манастира ние направихме по-дълга почивка. Вазов. Стой!... Хайде малко почивка! Уморените добичета се спряха. Елин Пелин. Без труд почивка не е сладка. Погов. 2. Незаето с работа време за възстановяване на сили. Аз бях избрал тоя манастир за място на почивка и прохлада през нетърпимите летни марани. Вазов. Лятна почивка.
|