пòчин м. (рус.). 1. Начало на нещо, на някаква работа; инициатива. Никакъв почин в града не можеше да се подеме без негово одобрение. Дим. Димов. 2. Идея предложение за начало на някаква дейност; инициатива. От там (от дружеството) щеше да изхожда всеки почин и всяко решение. Йовков. По почин на комитета за културни връзки с чужбина бе уредена изложба на румънското народно творчество.
|